В отговор на въпроса на Петър: „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?, Исус Христос заявява: „Не ти казвам: До седем пъти - до седемдесет пъти по седем.' (Матей 18:21-22)
За да прощаваме, се изисква духовна сила, която можем да намираме чрез Единението на нашия Спасител, който взе върху си нашите слабости и несъвършенства.
Когато си прощаваме, ние се отнасяме един към друг с Христовата любов - милосърдие. „И милосърдието дълго търпи и е любезно, и не завижда, не се възгордява, не търси своето си, не се дразни лесно, не мисли зло и не се радва на беззаконието, а се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и устоява на всичко.' (Мороний 7:45)
Когато някой ни обиди или нарани, ние не трябва да реагираме бурно, изричайки гневни слова. Трябва да проявяваме благородство и да отвръщаме с благи думи. Не трябва да таим лоши чувства, а трябва да се отнасяме с разбиране и състрадание към ближните си.
Прошката не е слабост, а сила. Нима е слаб самият Господ, Който „е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление'. (Числа 14:18)
Исус Христос е съвършеният пример за прошка. Когато бил на кръста, Той се молил за войниците, които са Го разпънали: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.' (Лука 23:34)
Господ ни е заповядал да вършим добро на тези, които са ни обидили или наранили.
„Но Аз ви казвам да не се противите на злото и ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.
И ако някой поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.' (3 Нефи 12:39-40)
Когато отвърнем на злото с добро, може да накараме човека срещу нас да се замисли и да осъзнае грешката си, да се разкае и да се промени.
Когато прощаваме, ние чувстваме щастие, мир и удовлетворение от това, че изпълняваме Божията воля. Чрез прошката ние имаме надежда за вечен живот с нашия Небесен Отец.