Какво преживях, какво научих на своята мисия

    Мерелин Лесовска на своята мисия

    Много обичам да вървя. Преди да служа на мисия, обичах от време на време да тръгвам в някоя посока, понякога с единствената цел да опозная нов маршрут. Тази моя любов към движението беше предимство за мен, когато отидох на мисия, но и разбрах нещо особено важно. Хубаво е да си износваш обувките като мисионер, но още по-хубаво е да знаеш къде си бил и къде искаш да отидеш.

    Моята мисия беше най-голямото приключение в живота ми. Реших да служа, за да се науча да споделям смело Евангелието и да събирам агънцата на Бог в Неговото стадо, без значение в коя част на мисионерското поле служех. За мен Северна Македония беше моето съвършено “поле”. Знаех без съмнение, че това беше мястото, където Бог искаше да простра сърпа си. Там се запознах отблизо с хората, които ме промениха и които дълбоко обичам. Бог ме беше изпратил там, за да преподавам Евангелието, но най-вече аз самата да се науча как да живея по-пълно според него. Най-важното нещо, което преживях, е именно промяната в моето сърце.

    Научих как по-добре да се осланям на Духа, как да се извинявам, как смирено да слушам. Научих, че не мога да продължавам нито и ден без помощ от своя Отец и без Неговите слова. Завършвах деня си с истински сърдечна молитва към моя Небесен Татко.

    Сега знам и как да поздравявам непознати, как да се усмихвам, когато е малко по-трудно.

    Научих, че правилата са, за да се спазват, и че Бог благославя с чудеса онези, които на драго сърце Му се покоряват. Научих и колко трудно може да бъде да съм плътно до някого през цялото време на деня и нощта, но и каква огромна благословия е да бъда приятел на този човек, споделяйки и радостните и трудните моменти. Научих как да планирам деня си по-добре и дори да си приготвям храна за десетина минути.

    Промяната е нещо прекрасно. Тя е възможна, заради Единението на Исус Христос и е нашият ключ към вечен живот. Тя е възможна за всеки и това е благата вест на Евангелието на Исус Христос. Разбрах колко много ни обичат Бог и нашият Спасител. Ние сме всичко за тях и ценността на душите ни е огромна в техните очи (У и З18:10). Ние не можем да разберем напълно това, но можем да го почувстваме, когато служим.

    Моята мисия ми липсва, но мога да избера да прилагам наученото като всеки ден се стремя да бъда малко по-милосърдна. Тогава ще бъда малко по-подобна на Спасителя, най-добрия мисионер на всички времена.