Роден в Габрово, България през 1952 г., Христо Николов Попаров израства в социалистическа България, която е част от Варшавския договор и подчинена на Съветския съюз. Може да се каже, че като повечето българи той бил атеист и в дома му нямало място за религия. С образование по математика и инженерство той работи като инженер по електроника и програмиране. Събирал книги и желаел да научи английски език, за да разбере повече за професията си, но по това време в Габрово свързаните с английския език възможности били ограничени.
Христо имал навика да общува с посетители от Запада и да ги моли да му оставят непотребни за тях книги на английски. Събрал почти 30 книги по този начин, докато бил около 20-годишен.
Христо разбрал от приятел, че една американска група танцьори щели да посетят Габрово за представление на 8 май 1980 г. Той присъствал на събитието, надявайки се да се свърже с някой американец и така да подобри уменията си по английски. Запознал се бегло с Марк Уитуърт, един от младите танцьори в стил „валхала“, от Рикс Колидж в Рексбърг, Айдахо. Въпреки че Марк не носел книги със себе си, те си разменили адресите и се разбрали да поддържат връзка по пощата, на английски език.
Марк се подготвял да служи на мисия, но след като се прибрал у дома в Рексбърг, той си кореспондирал с Христо и му изпратил някои брошури на английски. Марк помолил баща си Лари Уитуърт да продължи да поддържа връзка с Христо. Те решили да изпратят на Христо екземпляр от Книгата на Мормон, но той никога не пристигнал. Изпратили общо четири екземпляра, но нито един не пристигнал. Лари тогава опитал да изпрати на Христо Книгата на Мормон на части от по 10 страници. Той откъснал първите 10 страници и ги добавил към обичайния плик за писмо.
Това свършило работа! За около период от две години Христо получил цялата книга. Те си измислили система за номериране и проследяване и на Лари му се наложило да изпрати повторно няколко пъти определени части, тъй като те не били получени, а най-вероятно били конфискувани. Христо имал много, много въпроси, тъй като нямал достъп до религия до този момент и не можел да намери никаква информация относно „мормоните“, Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни или Джозеф Смит. Това било нещо ново за него. Лари написал множество писма, обяснявайки религията като цяло и учел Христо на много конкретни евангелски принципи. Христо нямал търпение да учи. Лари също започнал да изпраща Библията, по 10 страници в писмо, но това престанало.
През 1983 г. полицейски власти посетили Христо на работното му място и поискали да знаят с какво е свързана цялата му кореспонденция с този американец. За разлика от Книгата на Мормон, българските власти били наясно с Библията. Те го отвели до местния полицейски участък и го разпитвали. Христо бил прям в отговорите си, тъй като не чувствал, че има какво да крие. Те обаче го заплашили, че ако не прекъсне моментално кореспонденцията си, щял да бъде изпратен на работа в мините, а на семейството му щяло да им бъде забранено достъпа до училище и до дома им. Докато се намирал в полицейския участък, властите настояли Христо да напише кратко писмо на Лари, с което да сложи край на взаимоотношенията им.
Животът в Габрово станал тежък; в последствие Христо си намерил работа във фабрика за метал в Бургас и се преместил със семейството си в Източна България, на брега на Черно море.
Лари му бил споменал за бъдещ храм във Фрайберг, Германия. Христо искал да види дали това, което Лари споделял с него в писмата, било истина. През август 1989 г. той завел семейството си на почивка в Източна Германия.
Христо намерил храма Фрайберг, влязъл в центъра за посетители и се срещнал с президента на храма. Той споделил своите свързани с Лари преживявания с президента, който от своя страна попитал Христо дали би желал да изпрати писмо на Лари, в което описва ситуацията. В писмото Христо обяснил защо трябвало да спре така внезапно кореспонденцията си преди години. Президентът на храма мушнал писмото в кутия, която била изпратена до Солт Лейк Сити. След това писмото било препратено до дома на семейство Уитуърт в Рексбърг. Лина, съпругата на Лари, написала писмо до Христо и му съобщила, че Лари бил починал, но че ценял връзката си с него.
Докато бил в Източна Германия имало редица протести и политическата обстановка бързо се променяла.
Две седмици след като вече бил у дома, Берлинската стена паднала и Източна Европа, в това число и България през 1989 г., започнали да приветстват Запада.
На 13 февруари 1990 г. България била осветена за проповядване на Евангелието от старейшина Ръсел М. Нелсън. На 1 юли 1991 г. мисията София България била установена, начело с българина по рождение Кирил П. Кирияков като първоначалният ѝ президент. Президент Дейл Уорнър заместил президент Кирияков през 1992 г., последван от президент Едуард Партридж през 1994 г.
Възрастната мисионерска двойка старейшина и сестра Мауър служели в София и поканили Христо да посети София, за да се срещне с тях. След като посетил събранията в София няколко пъти и провел беседите, Христо бил поканен да се кръсти, което се случило на 7 юли 1991 г. Неговото решение за кръщение се основавало на солидното му знание за Книгата на Мормон. От предишната си кореспонденция с Лари Уитуърт Христо бил наясно с организацията на Църквата, значението на кръщението, църковните обреди и тяхното значение. Христо не можел да отрече това, на което бил учен и така, решил да се кръсти.
През 5-те години след неговото кръщение Христо от време на време хващал нощен влак събота следобед и пътувал 7 часа до София, където Църквата имала клон, който Христо можел да посещава, с помощта на възрастната двойка мисионери. След това в неделя следобед Христо отново се качвал на влака, за да пропътува други 7 часа обратно до Бургас, така че да бъде на работното си място в понеделник сутринта.
След 5 години и 14-часово пътуване до Църквата, Христо се срещнал с президента на мисията Едуард Партридж, който го призовал да бъде първият президент на клон в Бургас. Христо се изненадал, не знаел, че има клон в Бургас, а президент Партридж му отговорил: „Сега вече има“. Когато Христо попитал кой друг (освен самия него е в клона в Бургас), президентът на мисия му казал: „Ти си единственият член на Църквата в клона в Бургас. Сега върви и изграждай царството там“.
Христо служи като първият президент на клона в Бургас от 1996 г. до 1999 г. и в президентствата на клон след това.
Дъщерята на Христо, Гергана Попарова, взема участие в културно празненство в храма Киев Украйна на 28 август 2010 г. преди неговото освещаване от президент Томас С. Монсън на 29 август 2010 г.