Първият път, когато стъпих в Свещената горичка, не беше „един прекрасен, ясен ден в ранната пролет“ (Джозеф Смит – История 1:14). Беше облачен, мразовит, снежен януарски, зимен ден. Бях нова мисионерка в мисия Ню Йорк Рочестър и не си спомням много добре какво съм си мислила през онзи ден, освен въпроса „Как ще издържа 18 месеца да разговарям с непознати?“.
За интроверт като мен, това трудно се преглъща. Но все пак помня, че въпреки всичко, все още усещах специален дух, докато вървях през тези дървета. Докато по време на мисията си бях екскурзовод, показващ забележителностите на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни в района на Палмира, осъзнах, че тези места са свещени не само заради събитията, които са се случили там, но и защото хората продължават да ги посещават и да имат свещени преживявания, независимо от сезона.
Поканата на президент Нелсън по време на последната обща конференция да размишляваме върху това как събитията от Възстановяването са се отразили на живота ни, ме накара да разсъждавам върху някои от свещените изживявания, които съм изпитвала и какво значение имаше Възстановяването в живота ми. Това, което се открои, е че чрез Възстановяването на Евангелието на Исус Христос разбираме, че има продължаващо откровение за Църквата, за моето семейство и за мен.
Продължаващо откровение в Църквата
Колкото повече изучавам живота на Джозеф Смит и историята на Църквата, толкова повече осъзнавам, че Възстановяването е и продължава да бъде процес. Потокът на откровенията не започва и не свършва с Джозеф. Бог продължава да възстановява Своята истина ред по ред, малко тук и малко там, като този процес продължава и днес!
Старейшина Ухтдорф казва: „Възстановяването е продължителен процес; ние живеем в него и сега. То включва „всичко, което Бог е разкрил, всичко, което понастоящем разкрива“ и „много велики и важни неща“, които „Той все още ще разкрива“ (Символът на вярата 1:9) ... Вълнуващото развитие днес е част от отдавна предсказания период на подготовка, чиято кулминация е славното Второ пришествие на Спасителя Исус Христос“ („Проспивате ли Възстановяването?“, Лиахона, май 2014 г., с. 59).
Напоследък има много вълнуващи новости в Църквата. Понякога може да ни се струва, че това надхвърля силите ни. Но от нас не се очаква веднага да свършим всичко съвършено.
Утешително е да погледнем назад и да видим, че още от първите дни на ъзстановяването ни се дава истината ред по ред и не винаги сме знаели какво точно да правим или как да го правим. Ако гледаме на тези промени в Църквата като на покана да разчитаме на Христос, пътуването ни ще е по-малко натоварващо и по-радостно.
Продължаващото откровение за семействата
Мисля, че лесно мога да кажа, че семейството ми нямаше да бъде същото без знанието за Възстановяването. Баща ми е обърнат в Църквата и е единственият член на Църквата в своето семейство. Преди да се присъедини към Църквата, той се записва в Университета Бригъм Йънг по препоръка на приятел. Когато го попитах защо е започнал да посещава събранията в Църквата, той отвърна: „Какво друго да прави човек в Прово в неделя“? Има право. След кръщението си и след като отслужил мисия, той се върнал в Университета Бригъм Йънг, където срещнал майка ми. Благодарна съм за способността на баща ми да разпознава и действа съгласно духовни истини и че той и майка ми са сключили завети в храма, които да ни позволят да сме семейство завинаги.
Тези знания станаха особено важни през друг студен януарски ден в Свещената горичка.
Колежката ми и аз бяхме включени в следобедната смяна в историческата ферма на Джозеф Смит. Това беше денят, в който погребаха майка ми. Докато моята колежка и аз вървяхме през дърветата, сякаш пейзажът отразяваше моите чувства в момента – студ, мрак и сивота.
Във фермата на Джозеф Смит има място, докато вървите по Стафорд Роуд, където може да спрете и в едната посока да видите Свещената горичка, а в другата – кулата на храма Палмира през дърветата. Този ден се спрях на това място и се замислих как благодарение на истината, дадена ни на тези две места – видението на Джозеф Смит в горичката и сключените завети в Божиите храмове – знаех, че ще видя майка си отново. Знаех, че ако спазвам сключените завети, Бог ще спази обещанията Си към мен и ще последват добри неща. Загубата на майка ми продължава да е трудна за моето семейство, но именно на тези мигове на мир, разчитах, докато скърбях.
Може би в момента и вие минавате през изпитание в семейството си. Знанията за истината, които получаваме чрез Възстановяването, не отнемат болката, която изпитваме, но могат да ни дадат благодатта и надеждата, от които се нуждаем, за да продължим да преминаваме през тежките моменти. Откровението може да ни помага да разбираме как най-добре да помагаме на тези, които обичаме, или просто как да ги обичаме по-добре.
Помага ни да научим какво означава да бъдем част от семейството на Бог, докато научаваме повече за себе си, отношенията помежду ни и за връзката ни с Него.
Продължаващо откровение за вас и мен
Джозеф казва:
„Отново и отново аз размишлявах върху него (Посланието на Яков 1:5), знаейки, че ако някой се нуждаеше от мъдрост от Бога, това бях аз, защото не знаех какво да правя и никога нямаше да узная, освен ако не получех повече мъдрост, отколкото имах тогава. … След време дойдох до заключението, че трябва... да искам от Бога“ (Джозеф Смит – История 1:12–13).
Обичам посланието в тези думи, че всеки от нас може да „иска от Бога“. Напоследък си мисля, че да се доближаваме до Бога не означава просто да идваме с нашите въпроси – това означава да идваме с нашите радости, тревоги, страхове и скръб. Това означава да заставаме пред Него с това, което сме, недостатъци и всичко друго, със знанието, че Той ще ни приеме. А това означава, че ние, както пророкът напътства, „слуша(ме) Него“.
Наскоро имах изживяване, което ми напомни за този принцип. Събудих се и още преди да стана от леглото, почувствах, че нещо не ми достига. Тръгвайки с това усещане, че нещо „не ми достига“, се качих в колата си, за да отида на работа и реших да слушам Книгата на Мормон.
Ами ако в момента е достатъчно просто да се науча да се чувствам достойна, без постоянно да изпитвам нужда да върша повече? Ами ако е достатъчно в момента просто да се науча да бъда в Неговото присъствие – да Го чувам?
Докато слушах, си припомних впечатлението, което получих в подобен момент преди месеци, когато бях разтревожена, че не правя достатъчно с живота си. Спомних си, че си мислех: „Ами ако в момента е достатъчно просто да се науча да се чувствам достойна, без постоянно да изпитвам нужда да върша повече? Ами ако е достатъчно в момента просто да се науча да бъда в Неговото присъствие – да Го чувам?“
Благодарна съм, че понякога ми е достатъчно да дойда и да бъда с Него. Благодарна съм, че чрез Възстановяването Бог ни дава повече познание за това Кой е Той и ни предлага по-лична връзка с Него, която не зависи от това до каква степен ще изпълняваме нашия ежедневен списък със задачи. Той ни обича, защото сме Негови.
За мен продължаващото Възстановяване означава любов – Божията любов, която се простира през поколенията и достига до всяко едно от Неговите чеда. То означава пророци, които получават напътствия за нашия ден. То означава надежда, че тези, които обичаме, могат да ни бъдат възстановени след като умрем, за да не се разделяме никога повече. То означава, че светлината на Спасителя в моя живот става все по-ярка, когато отворя сърцето си за Него и следвам посоката, в която ме води. То означава, че чрез възстановяването на Божията истина можем да бъдем възстановени при Него.