Споделяне на Евангелието по нормални и естествени начини

Споделяне на Евангелието по нормални и естествени начини

Как можем като ученици на Христос да изпълняваме по най-добър начин великото поръчение да учим всички народи в ежедневния си живот? Често съм размишлявал по този въпрос.

През изминалата година имах вълнуващата възможност да бъда много ангажиран в мисионерските дейности на Църквата по света. Членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни – както в миналото, така и днес – с ентусиазъм и радост откликват на призива „всеки член е мисионер!“.

Някои от нас сякаш имат дарба да правят това. Обичаме да бъдем посланици на Евангелието. Смело и с радост служим и ръководим делото като членове-мисионери.

Обаче, други от нас са по-неуверени.

Знам, че някои от нас са по-общителни от други. Това е нормално. Господ прави възможно за всеки от нас по свой собствен начин да кани другите да дойдат и да видят, а също и да дойдат и да помагат. Тогава Бог ще извърши спасителното Си дело и те ще дойдат и ще останат.

Бих искал да ви предложа пет неща, които всеки може да прави, за да участва във великото поръчение на Спасителя да помага при събирането на Израил.

1. Доближавайте се към Бог. Първата голяма заповед е да възлюбим Бог. Това е основната причина да сме тук. Задайте си въпросите: „Наистина ли вярвам в Небесния Отец?“, „Обичам ли Го?“ и „Уповавам ли се на Него?“.

Колкото повече се доближавате до Небесния Отец, толкова повече Неговата светлина и радост ще се излъчват от вас. Другите ще забелязват, че има нещо уникално и специално във вас. И ще питат за него, което от своя страна ще ви дава възможности да ги каните да дойдат и да видят.

2. Нека сърцата ви бъдат изпълнени с любов към другите. Това е втората голяма заповед. Опитвайте се наистина да гледате на всички около вас като на Божии чеда. Смейте се с тях. Радвайте се с тях. Плачете с тях. Уважавайте ги. Изцелявайте ги, повдигайте ги и ги укрепвайте. Стремете се да изпитвате Христова любов, състрадание и съпричастност към другите.

3. Стремете се да вървите по пътеката на ученичеството. Когато обичта ви към Бог и Неговите чеда се задълбочава, същото се случва с отдадеността ви към Исус Христос.

За да ходите по пътя на ученичеството, е нужна практика – всеки ден, малко по малко, „благодат след благодат“, „ред по ред“. Понякога правим две крачки напред и една назад. Важното е да не се отказвате. В крайна сметка ще станете по-добри, по-щастливи и по-истински. Разговорите с други хора за вярата ви ще стават нещо нормално и естествено. Всъщност, Евангелието ще бъде толкова важна и ценна част от живота ви, че ще бъде неестествено да не говорите за него с другите. Това няма да стане изведнъж – нужни са усилия през целия живот. Но ще стане.

4. Споделяйте това, в което вярвате и което чувствате. Като последователи на Исус Христос ние имаме привилегията да споделяме любовта, която нашият Небесен Отец изпитва към всички Свои чеда. Това може да изглежда като огромна или смазваща задача, но всъщност е доста просто. Споделяйте това, в което вярвате и което чувствате! Канете по нормален и естествен начин. Придържайте се към следните принципи: обичайте Бог, обичайте ближните си и вярвайте, обичайте, действайте.

Споделяйте с хората защо Исус Христос и Неговата Църква са важни за вас. Канете ги да дойдат и да видят. След това ги насърчавайте да дойдат и да помагат. Има безброй възможности за хората да помагат в Църквата.

5. Уповавайте се, че Господ ще върши чудеса. Разберете, че вашата работа не е да обръщате хората във вярата. Това е ролята на Светия Дух. Вашата роля е да споделяте това, което е в сърцето ви, и да живеете според вярванията си.

Не се обезсърчавайте, ако някой не приеме посланието на Евангелието. Това не е ваш личен провал. Това е само между всеки отделен човек и Небесния Отец. Вашата роля е да обичате Бог и своите ближни. Следвайте този път и Бог ще върши чудеса чрез вас, за да благославя Своите скъпоценни чеда.

Тези пет предложения ще ви помагат да правите това, което са правили последователите на Исус Христос от древни времена – да каните другите да дойдат и да видят, да дойдат и помагат, и да дойдат и да останат.

Бихте могли да попитате: „Ами, ако правя всичко това и хората реагират зле? Ами, ако критикуват Църквата? Ами, ако спрат да ми бъдат приятели?“.

Да, това може да се случи. Обаче, неведоми са пътищата Господни. Възможно е чрез християнския ви отговор на отхвърлянето да се смекчи нечие вкоравено сърце.

Скъпи мои приятели, като обичаме ближните си, ще имаме радост в знанието, че сме важна част от подготовката за пришествието на Христос в „сила и велика слава, с всичките свети ангели“.

Това е делото на Бог. С Неговата помощ можем да се справим.