Смелостта да се опитваме . . . отново и отново

изучаване на Писанията

Седмица след раждането на първото ми бебе, си седях вкъщи и гледах общата сесия на жените от общата конференция през 2018 г., когато президент Нелсън покани жените в Църквата да прочетат Книгата на Мормон до края на годината.

Помня, че си помислих: „Това е хубава покана, но не е за мен“.

Чувствах се оправдана, защото бях приемала много покани за Книгата на Мормон и я бях чела много пъти през годините, а и скорошната промяна в живота ми, тази, че станах майка, се оказа по-трудна от очакваното. Обаче, след като следващата седмица прочетох посланието на президент Нелсън и чух приятели и роднини да говорят за това, че ще приемат поканата, реших, че трябва да опитам.

Намерих график за четене в Интернет и един следобед, докато бебето ми спеше, написах в дневника си: „Днес е нов ден за изучаване на Евангелието!“ Реших да довърша Книгата на Мормон до края на годината. Дори планирах да изучавам Книгата на Мормон на езика, който научих преди повече от шест години на мисията ми, един филипински диалект, който бързо изчезваше от паметта ми.

Щеше да е трудно да наваксам и да поддържам скоростта, но знаех, че мога да се справя. В крайна сметка, бях отслужила мисия и преди да родя, често се събуждах рано, за да изучавам Писанията. Сега щеше да е лесно или поне постижимо.

Само че не беше. Не можех да поддържам темпото.

Прочетох нещата за първия ден и после изминаха дни, без дори да съм отваряла Писанията. Всъщност, в дневника ми имаше точно две написани неща за целия месец след моя „нов ден за изучаване на Евангелието“.

Колкото повече изоставах, толкова повече се отчайвах. Не че не се бях опитвала. Опитвах се да чета или слушам Писанията, докато храня нашия син или докато изцеждам кърма, но лесно се разсейвах и се отказвах, когато не можех да се съсредоточа. Когато имах време за себе си, четенето на Писанията беше като задача, като бреме – още едно нещо за вършене и още една жертва от личното ми време като млада майка. Синът ми имаше проблем с храненето и с наддаването и прекарвах часове всеки ден (и всяка нощ) в кърмене, изцеждане на кърма, миене на бутилки и повтаряне на процеса. Съпругът ми, моите приятели и близки ми помагаха и ме подкрепяха, но в тези първи дни на майчинството често се чувствах обезсърчена и обезнадеждена. Струваше ми се, че животът никога няма да бъде същият.

Изучаването на Писанията обикновено беше източник на радост и сила за мен, затова се разочаровах и понякога се ядосвах на себе си, че не мога да намеря времето или енергията да продължавам да чета. И се чувствах виновна, защото президент Нелсън бе обещал, че Господ ще ни помогне да намерим начин да прочетем Книгата на Мормон, дори и това да изглежда невъзможно. Исках вдъхновението и откровенията, които той бе обещал, че ще дойдат от изучаването на Писанията, но се чувствах в капан и спрях да се опитвам.

Започнете от там, където се намирате

Времето течеше и като наближи декември 2018 г., бях започнала да се чувствам повече като себе си. Един ден започнах да търся в Интернет график за четене на Книгата на Мормон, чудейки се докъде ли са стигнали в четенето си останалите сестри в Църквата. Беше изминало повече от половината от времето за четене и изглеждаше невъзможно да наваксам. Обаче какво ли щеше да стане, ако започна с четенето за този ден и продължа от тук нататък?

Започнах някъде в Алма и почти не пропусках ден, като приключих втората половина на Книгата на Мормон на 31 декември 2018 г. Понякога слушах материала за четене по време на разходка или докато шофирах, а друг път можех да седна и да изучавам за кратко. Рядко се случваше да е за дълго или да е задълбочено, но беше достатъчно.

Когато се сещах, отбелязвах стиховете за Спасителя и научих отново за Неговата съвършена милост, мъдрост и разбиране (вж. Алма 26:35). Помня, че изпитвах дълбока благодарност, докато четях, че Единението на Спасителя „слага мост над пропастта“, като ни отвежда от другата страна на бездната от окаяност, смърт и болка към спасение (вж. Алма 26:20). Изучавах посещението на Спасителя на Американския континент с новата си гледна точка на майка, четях с почуда как Той благославя децата и се моли за тях (вж. 3 Нефи 21), а по-късно развързва езиците им, за да изрекат велики и чудни неща (вж. 3 Нефи 26).

В крайна сметка, беше просто още едно прочитане на Книгата на Мормон и бях благодарна. Свидетелството ми за благодатта и милостта на моя любящ Спасител бе укрепено, а благодарността ми за Писанията, които свидетелстват за Него и Неговите обещания, бе подновена. Като бях не толкова строга със себе си и се отказах от очакванията за съвършенство през един период на сериозни трудности, отново намерих радост в изучаването на Писанията.

Важно е да разбираме, че има духовни странични ефекти от силното отчаяние и проблемите с психичното здраве. Периодите на силна тъга, обезсърчение и/или депресия определено засягат нашето духовно благосъстояние, променяйки нашето виждане за реалността и затруднявайки ни да чувстваме плодовете на Духа. А дори и в най-добрите случаи, често е силна, ежедневна борба да избираме Божиите неща (вж. Мосия 3:19) вместо личните си желания, въпреки че Неговото Евангелие е точно това, от което толкова отчаяно се нуждаем – живата вода, хлябът на живота.

Смелостта да започна отново

Много пъти съм размишлявала над преживяването си, докато се опитвах, провалях и после отново опитвах да следвам поканата на президент Нелсън. Научих следното:

Бих ли могла да прочета цялата Книга на Мормон? Да. С по-голяма воля и допълнителни усилия и съсредоточаване бих могла да прочета цялата книга.

Но кое, ако не големите усилия и провалите определят нашето човешко съществуване?

Смелостта да се опитваме, като отдаваме каквото имаме и полагаме максимални усилия (и не се сравняваме с никой друг), е това, което иска от нас Небесният Отец и именно към това трябва да се стремим, а не към незабавно съвършенство.

Не мисля, че президент Нелсън сгреши, като покани натоварените, заетите, затрудняващите се и дори обезсърчените или депресираните жени в Църквата да прочетат цялата Книга на Мормон за три месеца. Сестра Мишел Крейг от общото президентство на Младите жени учи: „Трябва да се радваме на чувствата на божествена неудовлетвореност, които ни подтикват към по-висш начин на действие, като в същото време разпознаваме и избягваме фалшивата имитация на Сатана – парализиращото обезсърчение“ („Божествена неудовлетвореност“).

Господните служители ни канят да дойдем в Христа и да станем съвършени в Него, което се случва в рамките на целия живот и след това, и то не посредством личните ни усилия, а само чрез благодатта и милостта на нашия Изкупител. Съвършените усилия не са задължителни; ние биваме спасени, като приемем Неговото съвършено Единение и полагаме максимални усилия да Го следваме. Пътят ни на ученичество ще включва провали отново и отново.

Затова, когато копнеете за подобрение или израстване и не се справяте или когато се чувствате сами, съкрушени или не можете да намерите силата да продължите, помнете, че Спасителят ви познава, обича и разбира съвършено желанията на сърцето ви. Проявявайте търпение и не бъдете строги със себе си. Уповавайте се на Него и знайте, че дори и в най-мрачната нощ, утрото отново ще дойде. Знам, че можем да изпитваме мир и радост, когато имаме смелостта да се стремим да бъдем по-добри и както гласи една детска песен, просто се опитваме, „опитваме да бъдем като Него, пак, пак и пак“.


Карли Бранд Гимон е завършила журналистика и комуникации в щатския университет на Юта и се занимава с връзки с обществеността. Тя живее със съпруга си и бебето си в Солт Лейк Сити, щата Юта, където те са посредствени волейболисти и невероятни фенове на мъжкия отбор по волейбол на УБЙ.