Намирам за удивителна думата „чувам“.
Тази дума се използва многократно в Писанията и не мисля, че се отнася за физиологично чуване с естествените ни уши. Става въпрос за чуване с ума и чуване със сърцето. Наблягам на това как чувам гласа на Исус Христос, не непременно само с думи или звуци, но и как Го чувам с ума и сърцето ми.
Когато размишлявам за това как чувам гласа Господен, си спомням за това, че откровенията се предават чрез Светия Дух по много начини, включително сънища, видения, разговори с небесни пратеници и вдъхновение. Някои откровения се получават веднага и много силно, други биват разпознати постепенно и деликатно. В живота си постоянно се стремя да съм в позицията да мога да получавам небесни общения по-често.
Чувам Го, като продължавам да служа
Забелязал съм, че чуването на гласа Му и получаването на вдъхновение обикновено се случват, когато действам в съгласие с това, което ми е казано да правя. Забелязал съм, че когато служа на хората, получавам вдъхновение за нуждите на конкретния човек. Когато продължа да помагам, това е покана да получавам вдъхновение.
Чувам Го чрез праведна музика
Обичам да пея химна „Основа на нашата вяра“ . Никой на земята не пее по-зле от мен, но в комбинацията от вдъхновяващата музика и текста на химна се говори за милостта и силата на Единението на Спасителя да ни укрепва по начин, който не мисля, че мога да намеря никъде другаде. Повечето от химните, които обичам, са химни за Възстановяването, които учат на това. А в тези послания, чрез музика и слово може да чуете Неговия глас. За мен често музиката е гласът Господен.
Чувам Го чрез Писанията и искрена молитва
Не мога да си представя нищо по-важно днес от това да имам обещанието да мога да Го чувам, да получавам Неговото напътствие, Неговата утеха, Неговата защита в живота ми. Това не е сложно и не е трудно, но изисква духовна отдаденост и отнема време. Един от начините, по които Го чувам, е в Писанията. Писанията са предварително записаният глас Господен. И това не е глас, който чуваме с ушите си. Макар че и това може да се случи. То е да чуваме Писанията като усещане. Усещане в умовете ни, усещане в сърцата ни. Откровението е мисли към ума, усещания към сърцето. За мен Писанията са ключът към това да имаме тези мисли и усещания.
Макар че нашият свят е натоварен и забързан и в него има много гласове, които се опитват да привличат вниманието ни, мога да поспра и да Го чувам. Като чувам Неговия глас в Писанията, като се моля искрено, не просто да изричам някакви думи, а да се моля искрено, с истинско намерение, тогава създавам този духовен покой, тази специална обстановка, за да мога да Го чувам.
Чувам Го чрез Светия Дух
С времето научих, че една от най-големите благословии на стремежа да имам спътничеството на Светия Дух е, че мога да виждам себе си какъвто съм и това е както болезнено, така и радостно. Не чувам глас с ушите си, а чрез мисли в ума и чувства в сърцето, които идват чрез силата на Светия Дух. Виждам неща, които са се получили добре, виждам и неща, които трябва да подобря и да правя по-добре и това е процесът на промяната. Спътничеството на Светия Дух, който е откровител, ми помага да виждам както доброто, така и лошото, което иначе нямаше да мога да видя.
Чувам Го, като си записвам духовните впечатления
Старейшина Ричард Г. Скот веднъж ме научи, че когато духовното познание е надлежно записвано, то става налично в случаите на нужда. Ако това, което записвам, е това, което чувствам в сърцето си, мислите, които идват в ума ми чрез силата на Светия Дух, то става подобно на писането на малките плочи, свещени писания, пророчества и откровения. Това не е подробно, детайлно водене на бележки, а е вслушване в Неговия глас. То е да Го чувам и да записвам това, което ще ми помогне да си спомням това, което е казал Той.
Не се изисква съвършенство, за да Го чувам
Мисля, че понякога очакванията са пречка. Напредването и полагането на максимални усилия не изисква съвършенство. Често си мисля, че ще дойде някое много драматично духовно впечатление, обаче най-често то е много тихо, много деликатно, много мъничко. Ако очаквам голям отговор и получа множество малки отговори, може да ги пропусна. Ако очаквам гръмогласен отговор, а получа тих такъв, може да не го разпозная.
Аз, както и много членове на Църквата може да се чувстваме недостойни или да се чудим: „Това от мен ли беше или от Духа Господен? Това подтик от Светия Дух ли беше?“. Отговорът е да спрем да се притесняваме за това. Бъдете добри. Полагайте максимални усилия да почитате сключените завети. Спазвайте заповедите. Не трябва да съм съвършен. Само искам да се старая максимално да почитам сключените завети. Много хора си мислят: „А, да, Той никога няма да разкрие тези неща пред мен“. Той определено ще го направи.
Когато копнея за спътничеството на Светия Дух, изключвайки разсейващите фактори и намирайки време за скъпоценни моменти на духовна деликатност, аз гледам с други очи и чувам с други уши.