Да станем това, което Бог желае

    Ако искаме да вървим напред, трябва да ГЛЕДАМЕ напред

    Откакто се помня, съм обичала да си поставям цели. Чували ли сте хората да разказват как са се изкачвали два километра по хълма, в снега, за да отидат на училище? А аз пък в гимназията си поставих целта да получа пълна стипендия с лека атлетика. Помня как ставах часове преди началото на занятията, за да изтичам двата километра до училище, в пек, дъжд и сняг… след което да тичам нагоре-надолу по стълбите на стадиона с надеждата, че тази допълнителна тренировка ще помогне в реализирането целта ми.

    Но в много случаи, независимо от усилията ми, постигането на моите цели беше осуетявано. Никога не бях очаквала, че ще бъда ударена от 500-килограмова шейна, когато бях първа в света в спорта скелетон, или да завърша на много разочароващото четвърто място на първите си олимпийски игри. НИКОГА не бях очаквала, че ще направя спонтанен аборт с момиченце на 18 седмици, после с момченце на 16 седмици и после с още едно момиченце на 17 седмици, без лекарите да могат да ми кажат причината за това.

    Изпитанията могат да спрат нашия път. Могат буквално да ни оставят без дъх. Когато това се случи, какво да правим? Как да продължим напред? През тези изпитания със съпруга ми Дженсън често си мислихме: „Този етап от живота ни приключи, как да започнем следващия?“

    Когато през 2014 година пристигнах на Зимните олимпийски игри в Сочи, Русия, знаех, че това е кулминацията, върховният момент, резултатът от 15 години усилена работа и непрекъснат стремеж към осъществяване на олимпийската мечта. Когато прекосих финиш линията, скочих в публиката, прегърнах семейството си и ми сложиха медала на врата, усещането беше невероятно. Оставях нещо след себе си. Бях дала всичко от себе си и то се беше оказало достатъчно. Но това ли беше всичко? Този момент ли беше кулминацията на целия ми живот? Какво следваше?

    Със съпруга ми си дадохме сметка, че не искахме никога да спираме да развиваме талантите, с които Бог ни е благословил, независимо колко малки или незначителни могат да изглеждат те.

    Трябваше да сме готови да оставим настрана страховете си и да поискаме да се опитаме. Трябваше да продължим да се учим и да имаме надежда и вяра в още един страхотен етап от живота ни. Благодарни за вече минали преживявания, ние седнахме заедно и погледнахме напред към всичко, което сме искали да научим, направим, видим, спечелим или станем при своето пътуване през този живот.

    Заедно решихме да направим списък с цели, които да постигнем в живота си.

    След олимпиадата и още един спонтанен аборт, забременях с близнаци. Продължихме да разширяваме списъка си: Дженсън искаше да получи магистърска степен по бизнес администрация, а аз исках да се науча да говоря испански. И така, в 33-тата седмица от бременността ми с близнаците, ние продадохме къщата си и се преместихме в Коста Рика, за да може съпругът ми да следва. Това решение се оказа доста трудоемко, но със сигурност си заслужаваше. Знам, че никога няма да говоря езика така, като други хора, но Бог не очаква да бъдем като някой друг, нито да се сравняваме с хората. Той очаква да имаме вяра в Него и да се опитваме.

    След две години в чужбина ние се върнахме в Съединените щати с допълнен списък, като той продължава да расте. За 30 дни, с Дженсън решихме да отделяме средно по 10 минути всеки ден, за да станем това, което желаем да станем, включително да се обръщаме към Бог за напътствие какви да бъдат нашите цели.

    За следващите 30 дни си поставяме нови цели. Научих се да жунглирам и да свиря на мбира. Наскоро с Дженсън си поставихме целта да научим 20 различни възела и как се използват, както и да научим 20 съзвездия и свързаната с тях митология. Научих се и на бийтбокс!

    Когато осъзнаем, че целта на този живот не е да се сравняваме с другите, а да създаваме отношения с тях, нашите страхове от съвършенството и преценката на другите ще изчезнат. Ние оставяме нещо след себе си, като споделяме своите таланти и какво сме научили с другите хора, и като им помагаме да станат най-доброто, на което са способни. Целта на живота не е да бъде изтърпян, а да бъде изживян!

    Ако искаме да вървим напред, трябва да ГЛЕДАМЕ напред. Ако можех да поставя цел за вас, тя би била да се молите за напътствие и да размишлявате за това, което искате да станете. Какво искате да научите, прочетете или видите? Бог какви иска да станете или да израснете? Направете си списък с цели. Сведете целите си до цели за от 30 до 90 дни и всеки ден следете напредъка си. „Не се съмнявайте, не се бойте“. Не е нужно да се състезаваме на олимпиада, да бъдем най-добрите на света или дори да сме много добри в нещо, за да станем такива, каквито Бог желае да станем, а просто трябва да бъдем готови да изоставим страховете си, да имаме малко вяра и да опитваме.